+ Церемония - Път на благословията

Специалната церемония за почитане на Бъдещата Майка е Пътят на Благословията. Това е вашия по-широк кръг от приятели, вашата общност, които се събират за да ви предадат своите пожелания и да ви почетат за важната роля, която играете в общността, внасяйки една нова личност. Смисълът на тази церемония е, че вашите приятели, семейство и общност ви благодарят и почитат за това.

Може да изберете да си направите „отливка на корема” на това празненство. Може също така да си направите хена татуировка върху бременния си корем, древно „заклинание” за защита от Индия. Пътят на Благословията е също едно чудесно събитие, в което да вземат участие и другите ви деца. Тази церемония може да е само за жени или да е семейно събиране. Тя може да бъде организирана от вас или за вас и да бъде проведена около 36-тата седмица от бременността или в последния месец.

Помолете гостите да донесат мъниста; по време на церемонията, те ще бъдат нанизвани докато всяка жена, мъж (семейство) казва своята благословия, и накрая ще ви бъдат дадени.

Може да държите, да съзерцавате или да носите мънистата по време на вашето раждане за да ви напомнят за всичката любов и подкрепа, които ви заобикалят. Помолете всеки гост да се подготви да изкаже (или да прочете на глас написани думи) своята благословия докато ниже мънистата си. вероятно в отговор на:

• мъдри думи и окуражаване, които да помогнат на бъдещата майка по време на раждането.
• тяхната молитва или пожелание за майката в майчинството й.

Помолете ги да запишат благословиите си за да можете да ги запазите в своя дневник. Ако е необходимо, помолете гостите да се съсредоточат върху положителното.

Направете си чаено парти, като вие, бъдещата майка, сте почетния гост.

„Пътят на Благословията бе нещо прекрасно. Той бе като началото на магията, която да сътвори съвършеното раждане. Почувствах се толкова благословена от това, че тези жени имаха толкова много красиви пожелания за мен. Всеки вложи своята мисъл и пожелание в мънистото си и ние изградихме връзката буквално чрез гривните. Със силата на всички изказани думи, няколко дни по-късно родих Еден. И в дните след раждането му, аз отново усещах подкрепата на всички онези жени, завършвайки кръга.” Моника

„Пътят на Благословията бе нещо красиво. По време на раждането се чувствах заобиколена от жените, които ми бяха пожелали добро. Сякаш всички станахме едно цяло и аз получих допълнителна сила и не бях сама.” Мелиса

„За първата ми дъщеря Ирис, моята сестра ме попита дали би могла да уреди бебешки душ. Бях леко притеснена заради възможната липса на сърдечност при подобно събитие, затова се съгласих при условие, че ще мога да помагам. Изискванията ми бяха:

1. Всяка жена да донесе луковица, растение или семе, което да посадя за бебето си (вместо подаръци).
2. Всяка жена да донесе нещо написано или поезия лично от нея или заето от друг за бебето.
3. Всяка жена да връчи някаква отличителна черта на бебето, която са надписали върху дървено мънисто, което да се наниже заедно с останалите.

Сега, 6 години по-късно, градината все още е тук, писанията се намират в специален плик за Ирис, а мънистата висят в стаята за игра. Благодарна съм, че направихме това приветстващо събитие за мен и красивата ми Ирис.

С третата ми дъщеря Седър, сметнах, че ще ми дойде твърде много да направим такова събиране у дома, и бях напълно осъзнавах, че повечето от жените, с които исках да се свържа, се намираха на твърде далечно разстояние за да пътуват. Затова аз подготвих едно приветстващо заклинание, което да изпратя към жените на шир и на длъж. Заклинанието се състоеше от парче красив плат, върху който да се оформи заклинанието, хартия за писане, свещ и указания с дата и час, в който човек може да се опита да извърши ритуала с намерението едновременно да създадем приветствието. То пристигна, завързано с панделка. Изключителните неща, които бяха върнати върху тази хартия, ме караха да плача от радост, отново и отново. Някои бяха написали стихотворения, други бяха нарисували картина, а трети бяха написали писмо с обич към малката Седър. На едното дори имаше голяма целувка от червило. Платът трябваше да бъде върнат, така че в по-късен етап да бъде превърнат в нещо. Не очаквах да има някаква промяна в плата, освен да бъда изпълнен с магията на ритуала. Вместо това, някои парчета бяха внимателно избродирани с думи и образи на любов за Седър. Толкова съм благодарна за вдъхновението да създам този ритуал. Аз извърших моята част от ритуала вкъщи с двете по-големи сестри на Кедър, които бяха на по 2 и 3 години. Всяка от тях нарисува картина за Седър и разполагаше със собствено парче плат, върху което да извърши ритуала.” Ейприл